Ratio Podcast
Ratio Podcast
0
Подкастите на Ratio са аудио и видео портал към света на науката, технологиите, философията и културата. В шест различни серии разглеждаме всичко – от последните научни открития до пресечните точки между изкуството и технологиите. Ако сте любопитни за света и искате да чуете нови гледни точки, Ratio Podcasts е мястото, където науката среща любопитството.
Episodi
-
EP855 - Артистите на стара София [Pop Script c Благой Иванов] 17.09.2026 1h 25minСептември е месец на реколти, чествания и подновен културен живот! Между две особено важни дати (6 септември, когато отбелязваме Съединението на Източна Румелия с Княжество България, и 22 септември, когато е Денят на независимостта на България) имаме 17 септември – Празникът на град София. По този повод в подкаста Pop Script на Ratio гостува Виктор Топалов – автор, краевед и лицензиран екскурзовод, като може би най-важното нещо, свързано с него, e, че той е създател на дигиталната платформа „Бохемска София“, която популяризира културно-историческото наследство на нашата столица от края на XIX и първата половина на XX век. В разговор с водещия Благой Д. Иванов биват обсъдени следните теми: - Празникът на София – какво можем да кажем за него? - Популярната култура в нашата столица от края на XIX и първата половина на XX век – кои са основните хора, места и събития? - Кой е Михалаки Георгиев? - Как и защо Иван Вазов завършва и издава романа си „Под игото“? - Какво (не) знаем за легендарния кръг „Мисъл“, в чието ядро влизат четирима изключителни интелектуалци и творци (Пенчо Славейков, Кръстьо Кръстев, Петко Ю. Тодоров и Пейо Яворов)? - Кои са най-изявените артисти и занимания? - Кои са най-култовите, популярни и изпълнени с артистичен живот локации от онова време? - Кои са най-паметните културни събития от периода? - Софийските гробища са приютили във вечния си покой редица видни артисти, но какво е положението с лобните им места – поддържат ли се... или са занемарени? - Как културата на тогавашна София се е съпоставяла с културата на други европейски столици от онова време – къде сме били на европейската културна карта? - Как социалните и политически процеси са влияели на културния живот и на артистичните начинания? - Какво може София днес да си „вземе“ от София тогава, за да стане по-добро място? - И обратното – какви са недостатъците на тогавашна София, от които съвременна София да се пази? - Важно ли е да се установи баланс между миналото и настоящето, за да си осигурим по-стабилно, светло и духовно извисено бъдеще? Гледай епизода тук: https://youtu.be/eQWkilCbQ9E За подкаста: Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. -
EP854 - Теетет [ЗНАНИЕТО] [Vox Nihili със Стоян Ставру] 16.09.2026 1h 33minЕпизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Ясен Захариев и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Теетет и по какво прилича на Сократ? - Каква е разликата между бабуването и сватосването? - Какви са рожбите на бременните мъже? - Може ли да се премахне злото, което броди, и на къде „бягат“ философите? - Прав ли е Протагор за усещанията и какво става, когато „всеки сам да си преценя“? - Как сънят, болестта и лудостта променят усещанията и… знанието? - Може ли философът да бъде нещо повече от „торба с аргументи“? - Трябва ли да гледаме към небето, когато пътят е осеян с дупки? - Какво представлява восъчната таблица в душите ни и как е свързана с майката на Музите? - Какви грешки допускат хората с „космати, груби и каменни сърца“? - Как „ловитбата на знания“ е свързана с метафората за гълъбарника (птичарника) и каква е разликата между това да придобиеш и да имаш знание? - Как може да не знаеш „поради своето знание“ и наличното знание „да способства човек да знае нещо“? - Как научаваме наново от себе си? - Какво представлява истинното мнение и истинното мнение с обяснение на смисъла (логоса)? - Защо съдията може да налучка истината, без да знае? „Теетет“ е диалогът, в който Платон посочва удивлението като „началото на философията“, като тук са и едни от най-удивителните и запомнящи се метафори, които Платон оставя в граничното поле между философията и литературата: акушерството като метод за постигане на знание (израждане при бременност), восъчната таблица като матрица на паметта, косматото сърце, гълъбарника с всякакви птици... Гледай епизода тук: https://youtu.be/-qnVlWU7j44 Допълнителни материали: https://knizhen-pazar.net/products/books/4759734-zakoni Представяне на госта: Ясен Захариев е преподавател в Нов български университет от 2005 г. Той е съставител и редактор на множество статии в области като: история на философията, теория на познанието, философия на вкуса и др. Освен от философия се интересува и от вино. Ясен Захариев е работил последователно в няколко изби в Калифорния и Южна Австралия, като многократно е бил избиран за дегустатор и съдия на местни и международни форуми. Също така е автор на много статии, свързани с културата и географията на виното. За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. -
EP853 - Европа влиза в космическата игра [Ratio Weekly с Никола Кереков] 15.09.2026 58minСледващото Ratio събитие: Дигитално детство: проклятие или благословия - https://ratio.bg/events/digitalyouth/ В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков се отправят отново към космоса, където през последните седмици се случват достатъчно неща, за да изглежда бъдещето все по-близо. Започват с Nancy Grace Roman Space Telescope – новата голяма космическа обсерватория на NASA, която ще наблюдава огромни участъци от небето в инфрачервения спектър. Roman ще има зрителното поле на камера, над 100 пъти по-голямо от това на Hubble, и ще търси отговори за тъмната материя, тъмната енергия и екзопланетите. Телескопът ще работи в точката на Лагранж L2 заедно с James Webb, а данните му ще бъдат достъпни за научната общност. Какво ще можем да видим с него и защо голямото зрително поле е толкова важно? След това поглеждат към SpaceX и Starship – от подготовката за Flight 14 и новото поколение Starlink V3 спътници до амбициозните планове на компанията за космическата ѝ инфраструктура. SpaceX планира нов огромен комплекс в Луизиана, който трябва да се превърне във втори голям център за Starship, с множество стартови площадки, собствено производство на гориво и значително по-висока честота на изстрелванията. Как изглежда космодрумът на бъдещето и възможно ли е Starship действително да лети десетки пъти дневно? Междувременно Китай отлага мисията Chang’e 7, която трябва да изследва южния полюс на Луната и да търси вода – ключова стъпка в плановете на страната за бъдеща лунна изследователска станция. А в Европа се случва нещо историческо: Spectrum на Isar Aerospace достига орбита, превръщайки компанията в първия европейски частен оператор, достигнал орбита със собствена ракета от континентална Европа. И още: последният Falcon 9 Starlink старт от Флорида поставя нов рекорд за използване на една и съща първа степен, а характерният „медузен“ ефект на ракетата отново озарява небето. От нов телескоп, който ще променя картата на Вселената, през ракети за многократна употреба до лунни мисии и нова европейска космическа индустрия – космосът очевидно не смята да ни дава почивка. Споменато в епизода: Успешен старт на телелескопа Нанси Грейс Роман (тук) (тук) Влачат Ship40 обратно към САЩ (тук) Полет 14 (тук) (тук). Последно изстрелване на Старлинк с Falcon9 от Флорида (тук) Нова супергигантска база на SpaceX в Луизиана (тук). Китайците отложиха следващата си мисия към Луната (тук) (тук) Isar Aerospace с първи успешен орбитален полет (тук) (тук) (тук) За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. -
EP852 - Хибрид между звезда и черна дупка? [Ratio Weekly с Никола Кереков] 07.09.2026 47minСледващото Ratio събитие: Дигитално детство: проклятие или благословия - https://ratio.bg/events/digitalyouth/ В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков разглеждат няколко от най-интересните космически истории от последните седмици – от дългото пътуване до Меркурий до възможното откриване на нов тип космически обект в ранната Вселена. Европейско-японската мисия BepiColombo завърши последната си двигателна маневра за сближаване с Меркурий и вече е на финалната права към планетата. След години на пътуване и технически проблеми мисията трябва да достигне околомеркурианска орбита през ноември. Ще поговорим и за това защо Меркурий е толкова трудна цел за космическите мисии и как гравитационните маневри позволяват на BepiColombo постепенно да намали скоростта си и да се „промъкне“ до най-близката до Слънцето планета. Междувременно една друга мисия се оказва в сериозна беда. Космическият апарат LINK беше изпратен, за да помогне за спасяването на телескопа на NASA Swift, но проблеми със системата за ориентация поставят под въпрос първоначалния план. Ще стане ли възможно поне да бъде извършено сближаване с телескопа и какво може да научим от този рискован експеримент? Оттам се отправяме към Луната, където NASA обмисля необичайно решение: да изпрати на лунната повърхност инженерния двойник на марсохода Perseverance. А на Земята учените мислят за далеч по-драматичен начин да защитят планетата ни – Китай планира мисия, която ще се блъсне в астероид, за да тества възможностите ни за отклоняване на потенциално опасни космически тела. Накрая поглеждаме възможно най-далеч назад във времето. James Webb Space Telescope е наблюдавал необичаен обект от ранната Вселена, който може да се окаже нещо, което досега не сме виждали – огромна структура с черна дупка в центъра, обвита в плътен слой водород и изглеждаща като гигантска звезда. Ако интерпретацията се потвърди, тя може да даде ново обяснение и на мистериозните „малки червени точки“, които JWST открива в ранната Вселена. Гледай епизода тук: https://youtu.be/eRVCHg8QRvs Споменато в епизода: Бепи Коломбо на път към Меркурий (тук) Мисия за спасяване на космически телескоп (тук) (тук) Предстои изстрелване на нов косм.телескоп (тук) . Ще пращат марсоход на Луната? (тук) Китай планира мисия като DART, но по яка (тук) Black hole sun (тук) За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. -
EP851 - Радиото като развлечение [Pop Script c Благой Иванов] 03.09.2026 1h 14minСледващото Ratio събитие: Дигитално детство: проклятие или благословия - https://ratio.bg/events/digitalyouth/ Ало, чуваме ли се? Преди много години, в нашата галактика, на нашата планета, човешки същества с изобретателен ум създават и развиват технология, която ще доведе до появата на една от най-важните и силни медии в историята на света. Гулиелмо Маркони разработва и патентова първата практическа система за безжично телеграфиране, а след него хора като Реджиналд Фесенден вкарват звука в уравнението. Ражда се радиото, което в началото е новост и чудатост, но скоро става и още нещо: първите регулярни развлекателни и комерсиални радиопредавания започват в САЩ около 1920 г., като се смята, че първата лицензирана радиостанция е KDKA в Питсбърг, която излъчва резултати от избори и музика. Постепенно освен новини и изпълнен с ноти фон, започва да се чува и развлечение от всякакъв тип: сериали и комедийни шоута със звукови ефекти, вечерини, концертни програми на живо, пиеси, репортажи и даже вариететни представления. Тъкмо върху тези неща се насочва разговорът в новия Pop Script на Ratio – тpимa радиоводещи с редица странични занимания и с достойни квалификации се заемат да обсъдят историята на радиото в контекста на неговата развлекателност. Водещ е Благой Д. Иванов, гости са Драгомир Симеонов и Румен Иванов, а настроението е настроено на следните честоти: Раждане, утвърждаване и владение на радиото Важни радио събития с историческа или c културна значимост Значението на радиогласовете, началото на радиоспектатъла Златната епоха на радиото – от 20-те до 50-те години на XX век От радио театъра до радио „скандала“ – Хърбърт Уелс „среща“ Орсън Уелс чрез „Война на световете“ Сблъсъкът на радиото с конкуренцията и появата на радио инфлуенсърството Радиото и войната – включване на патриотични елементи, entertainment за повдигане на духа на войниците, актуални бюлетини и откровена пропаганда Радиото като бунт – срещу системата, срещу режимите, срещу статуквото Радиото, формиращо език, тенденции и култура Радиото като културна революция, разбиваща нравствените рамки: от Хауърд Стърн до Мартин Карбовски Радиото, вдъхновяващо киното и телевизията – от Джордж Лукас и Клинт Истууд през Оливър Стоун и Уди Алън до Джон Карпентър и Бари Левинсън, че даже Гас Ван Сант и Стефан Командарев Любими филми и сериали, в които радиото е сцена на действие – от култовия „Въздухари“ с Брендън Фрейзър до телевизионния хит „Фрейзър“ с Келси Грамър Радиото в България – хора, места, събития... и програми „Video Killed the Radio Star“ – така пееха The Buggles през далечната 1979 г., но фалшиви пророци ли се оказаха тези ню-уейв лондончани и има ли бъдеще радиото? Гледай епизода тук: https://youtu.be/kc1JMIBgg48 За подкаста: Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. -
EP850 - Хари Потър и не-справедливостта [Vox Nihili със Стоян Ставру] 02.09.2026 1h 39minСледващото Ratio събитие: Дигитално детство: проклятие или благословия - ratio.bg/events/digitalyouth/ Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Детски приказки“. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме както класически детски приказки, така и съвременни детско-юношески романи. Стремежът ни ще бъде да представим различните контексти, в които се ражда детската литература и начините, по които тя може да се чете от възрастни. Вярваме, че литературните входове към света на детството могат да бъдат от особена полза при адресирането на едни от най-тежките проблеми на света, в който живеем като възрастни. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Мариана Мелнишка и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Хари Потър и защо го четат толкова много деца и възрастни в целия свят? - Злодей ли е Хари Потър? - Каква е ролята на училището в сагата „Хари Потър“? - Как Хитър Петър е повлиял на българската рецепция на Хари Потър? - Как стремежът към справедливост се превръща в прагматична стратегия за полезност? - На къде ни води влакът? - Кои са д(е/и)менторите и има ли прилики с исторически събития? - Гуантанамо или Алкатрас – кой стои зад Азкабан? - Какво ни шепнат шапките и свободни ли сме отвъд траекториите на четирите къщи (домове)? - До къде могат да стигнат феновете на Хари Потър? - Дали жените се справят по-добре с не-справедливостта? - Каква е ролята на институциите в Хари Потър? - Какво всъщност управлява Министерството на магията? - Превръща ли се приключенския роман в „тъмна“ трагедия или към какво ни води седмата книга за Хари Потър? - Трябваше ли да пораства Хари Потър? - Чел ли е Дъмбълдор Кант? Гледай епизода тук: https://youtu.be/JisNwC969pY Допълнителни материали: https://www.ozone.bg/product/kolektsiya-hari-potar-palna-poreditsa/? https://www.ozone.bg/product/filosofskite-tajni-na-hari-pot-r/ Представяне на госта: Мариана Екимова-Мелнишка е дългогодишен преподавател в Нов български университет по специализиран английски език, преводач на художествена литература, включително и на 4 от книгите за Хари Потър, както и журналист в БТА. Работила е и в Народното събрание, и в планините. Заедно с Александър Н. Геров е автор на книгата „Къщите говорят“. За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. -
EP849 - Идва ли краят на Falcon 9 [Ratio Weekly с Никола Кереков] 31.08.2026 56minСледващото Ratio събитие: Дигитално детство: проклятие или благословия - https://ratio.bg/events/digitalyouth/ В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков разглеждат какво показа 13-ият тестов полет на Starship и защо Super Heavy не успя да извърши финалното си спиране. Starship обаче постигна важен пробив: изведе 20 нови Starlink V3 спътника, демонстрира повторно запалване на двигател в космоса и се завърна в атмосферата, за да завърши полета с непокътнат топлинен щит. Междувременно зад успехите на SpaceX се очертава неочакван проблем – недостиг на ракети. Все повече компании планират големи спътникови съзвездия, докато Falcon 9 постепенно се подготвя за отстъпление в полза на Starship, а конкурентите Vulcan и New Glenn все още не могат да осигурят необходимия брой изстрелвания. В същото време Китай ускорява разработването на ракети за многократна употреба, а новата Zhuque-3 вече извърши успешно кацане на първата си степен. Индия също влиза в нов етап: частната компания Skyroot Aerospace успя още при първия си опит да изведе Vikram-1 в орбита – постижение, което далеч не е обичайно за нова ракета. От Starship до китайските ракети и първия частен индийски орбитален старт – този епизод разглежда една космическа индустрия, в която технологиите напредват бързо, но инфраструктурата все още не успява да ги настигне. Гледай епизода тук: https://youtu.be/iy2kiu0iyZg Споменато в епизода: https://www.spacex.com/launches/starship-flight-13 https://www.facebook.com/gergan.petkov/posts/pfbid02TGCVf1rQoGkuynuDU9bXLaZsR3qX2U2MjoTRNPZdqR5enQpj9UUPuo6eSzwrCHmkl https://arstechnica.com/space/2026/08/its-christmastime-at-spacex-as-company-salvages-starship-from-indian-ocean/ https://arstechnica.com/space/2026/08/theres-a-huge-launch-crunch-right-now-and-it-will-probably-get-worse/ https://www.space.com/space-exploration/launches-spacecraft/blue-origin-starts-rebuilding-launch-pad-damaged-by-new-glenn-rocket-explosion-and-it-will-look-very-different-when-its-done https://arstechnica.com/space/2026/07/china-recovered-its-first-reusable-rocket-and-showed-a-new-way-to-do-it/ https://www.space.com/space-exploration/launches-spacecraft/touchdown-private-chinese-rocket-aces-landing-on-2nd-ever-flight https://arstechnica.com/space/2026/07/indias-first-privately-developed-rocket-reaches-orbit-on-dramatic-debut-launch/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. -
EP848 - Вирална литература [inter alia с Васил Лозанов] 28.08.2026 1h 13minСледващото Ratio събитие: Дигитално детство: проклятие или благословия - https://ratio.bg/events/digitalyouth/ В този епизод на inter alia стихийно насред следобеда на годината се завръща книжния гений на Ratio – Снежи! Наваксваме месеците на нейното отсъствие с един лек като бриз разговор за няколко книги, които избухват в социалните мрежи… и какви алтернативи на тях можем да четем, ако темите са ни по вкуса. Ще чуете: - малко оплаквания за това колко са откачили хората това лято; - за коя книга се отнася коментарът “по-ужасна книга не съм чела и точно затова е невероятно яка”; - нещичко за ролята на празните пространства в книгите; - кои хитови книги представят проблемите за това да играеш себе си като роля срещу това да откриваш истинската си същност; - няколко истории за преображения и интимност; - какви книги е удобно да се зетат отзад напред; - колко голям трол е магьосникът Мерлин. Гледай епизода тук: https://youtu.be/mqnssiPwVVw На корицата: “Библиотечният плъх” (ок. 1850) на художника Карл Шпицвег. Допълнителни материали: https://www.goodreads.com/book/show/61238999 https://www.goodreads.com/book/show/224014146 https://www.goodreads.com/book/show/6560119 https://www.goodreads.com/book/show/6560119 https://www.goodreads.com/book/show/250992627 https://www.goodreads.com/book/show/256475961 https://www.goodreads.com/book/show/23370440 https://www.goodreads.com/book/show/39562657 https://www.goodreads.com/book/show/51791252-the-vanishing-half https://www.goodreads.com/book/show/249041681 https://www.goodreads.com/book/show/22606096-1 За подкаста: В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. -
EP847 - ИЗБОРНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ: наказателен и криминалистичен прочит [Vox Nihili със Стоян Ставру] 19.08.2026 1h 54minСерията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Детски приказки“. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме както класически детски приказки, така и съвременни детско-юношески романи. Стремежът ни ще бъде да представим различните контексти, в които се ражда детската литература и начините, по които тя може да се чете от възрастни. Вярваме, че литературните входове към света на детството могат да бъдат от особена полза при адресирането на едни от най-тежките проблеми на света, в който живеем като възрастни. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Владимир Николов и Стоян Ставру обсъждат: - Как се организират избори и какво мисли по въпроса… Дочоолу? - Колко хора са необходими, за да се избере… „магаре“? - Каква е разликата между десетника, посредника и поръчителя в пирамидата на изборните престъпления? - Как се отчитат (контролират) купените гласове? - Колко струва един глас и кои са най-уязвими на „пазара на гласовете“? - Може ли държавата да се справи с изборните престъпления и как? - Как една държава може да влияе върху „конституирането на народа“ в друга държава? - Какви са пороците във волята на „демоса“ (суверена)? - Защо не мога да си продам гласа? - Какви са разликите между наказателната репресия спрямо подкупа, проституцията и продажбата на глас? - Как изборната корупция се превръща в политическа корупция? - Какво се случва при „уморената“ демокрация? - Може ли да хвърлям зарове в урната и това да определя начина, по който ще гласувам? - Кои са новите начини за въздействие върху волята на избирателите? - Вярваме ли все още в демокрацията или отдавна от нейни ценители сме се превърнали в циници? - Къде са ни надеждите: в народа или в експертите? Във времена на избори изборите могат да бъдат превърнати в бизнес. Добрата организация и подсигуреното финансиране могат да осигурят избирателна подкрепа независимо от реалните политически програми, които се конкурират в предизборната кампания. Как реагира наказателното право, какво са съществуващите схеми и възможните начини за тяхното противодействие? Безсилна ли е прокуратурата и има ли воля полицията, какви са механизмите за предотвратяване, разкриване и наказване на изборните престъпления? Ако искате да научите повече – този епизод е за вас. Гледай епизода тук: https://youtu.be/XiYMDDCnEcE Допълнителни материали: https://www.lex.bg/laws/ldoc/1589654529 https://www.ciela.com/prest-plenija-protiv-izbiratelnoto-pravo-metodika-za-razsledvane.html Представяне на госта: Владимир Николов е доктор по наказателно право с тема на дисертационния труд в областта на изборните престъпления. Той е преподавател в Националния институт на правосъдието с над 17 години професионален опит в прокуратурата. Специализирал е в националните институти на правосъдието и органите на съдебната власт във Франция, САЩ, Германия, Белгия, Швеция, Испания, Полша и други държави. За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. -
EP846 - Одисеята [Vox Nihili със Стоян Ставру] 05.08.2026 1h 42minСерията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Одисей и как е свързан с гнева? - Кой е Нолан и как е свързан с Одисей? - Защо „Одисеята“ на Нолан предизвиква толкова полярни реакции? - Можел и вината да замени хитростта и защо? - Възможно ли е завръщането и как сирените са свързани с носталгията? - Кои са най-забележимите избори на Нолан при представянето на Одисея? - Можеше ли Одисей да е антигерой? - Защо в „Одисеята“ на Нолан практически няма нито еротика, нито смях? - Колко силно/слаби са женските образи в „Одисеята“? - Измества ли приключението връщането и преучредяването на дома? - Защо психотерапевтът Калипсо и заменила феаките, известни със своя усет към историите и разказите? - Коя е Кирка и защо? - Защо ги няма боговете и къде води Западът? „Одисеята“ е филм, с който Нолан предизвика сериозни противопоставяния още преди този филм да е станал факт. Няколко седмици след неговата премиера във Вокс нихили се събираме „инцидентно“, за да се опитаме да поговорим по темата „Одисея“, без да изпадаме в крайности и удържайки желанието си да използваме филма като вход към редица други теми. Гледай епизода тук: https://youtu.be/ZUobwpiosl0 Допълнителни материали: https://www.imdb.com/title/tt33764258/ https://www.lrb.co.uk/the-paper/v48/n14/emily-wilson/an-uncomplicated-man https://www.theguardian.com/film/2026/jul/15/the-odyssey-christopher-nolan-classicists-verdict https://www.newyorker.com/magazine/2026/07/27/the-odyssey-christopher-nolan-movie-review https://www.newyorker.com/culture/the-current-cinema/christopher-nolan-has-always-been-making-the-odyssey https://www.theguardian.com/film/2026/jul/15/the-odyssey-review-christopher-nolan-matt-damon https://www.theguardian.com/commentisfree/2026/jul/25/christopher-nolan-odyssey-homer-epic-film-classics Представяне на госта: Николай Колев е изпълнителен продуцент в Българската национална телевизия. Последователно води или продуцира „Култура.бг“, както и останалите предшественици на единственото предаване за култура и изкуства в националната медия. Завършил е „Философия“ и „Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работата му като учител и преподавател му помага да бъде водещо име в професионалното поле на културната журналистика, където с огромна дълбочина изследва малко известни, но изключително важни теми. За подкаста: Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. -
EP845 - ЖЕГА [inter alia с Васил Лозанов] 31.07.2026 1h 22minСледващото Ratio събитие: Дигитално детство: проклятие или благословия - https://ratio.bg/events/digitalyouth/ Това е един епизод от 2023 г., но актуален за горещите летни дни. С ленивото настъпване на лятото обръщаме внимание на един особен второстепенен герой в живота: жегата. Тя е навсякъде около нас, прокарва се неумолимо и неизбежно по улиците, в офисите, в домовете ни, и въпреки начините да се борим с нея, тя винаги тържествува равнодушно и не почива дори нощем. В този епизод на inter alia Васко и Ники се впускат в бавен и безбрежен разговор за горещините, пясъците и живота сред тях. – Kак се справят с жегата в Средиземноморието? – Иде ли краят на сиестата и защо? – Какво привлича хората към пустините? – Как си е прекарал Ники в пустинята Уади Рам? – Защо пустошта превръща костите в символ на живота? – Чии картини напомнят на безкрайни следобеди? – Кой български автор описва превъзходно безпощадната жега? Гледай епизода тук: https://youtu.be/3hJi9PnAXaQ За подкаста: В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. -
EP844 - Автономни дронове, Claude 5 и синтетичната бюрокрация [Agent 001] 24.07.2026 58minСледващото Ratio събитие: Фантастични животни и къде да ги намерим - https://ratio.bg/events/fantastic-beasts/ В този епизод, Кив и Тулечки обсъждат най-новите технологични развития, от хуманното умъртвяване на риба чрез ИИ до геополитическата драма около ограниченията за достъп до най-мощните езикови модели. Говорим за иновациите в роботиката и защо правителствата започват да поставят стени пред технологични гиганти като Anthropic и OpenAI и им забраняват да предоставят последните си модели Обсъждаме лекцията на Ювал Ноа Харари за бъдещето на бюрокрацията, доверието и ролята на ИИ агентите в свят, който става все по-сложен за разбиране от хората. Фокусираме се също върху динамиката на войната в Украйна, където изцяло автономните дронове се превърнаха в определящ фактор на бойното поле. Гледай епизода тук: https://youtu.be/v8ubJ6Y99Bk Споменато в епизода: https://ai.meta.com/blog/brain2qwerty-brain-ai-human-communication/?utm_source=tldrnewsletter https://techcrunch.com/2026/06/19/the-us-says-asmls-top-chip-tool-may-be-in-china-asml-says-it-isnt/ https://techcrunch.com/2026/06/20/founders-funds-outlier-bet-on-humanely-killed-fish/?utm_source=tldrnewsletter https://www.wsj.com/tech/ai/anthropic-trump-officials-seek-deal-on-restoring-powerful-model-access-d9c4ffee?st=8evRx9&reflink=desktopwebshare_permalink&mod=tldr&utm_source=tldrnewsletter https://en.defence-ua.com/weapon_and_tech/mysteries_of_swift_beat_ukraines_new_drone_supplier_with_director_ex_google_ceo_white_stork_and_ai-15034.html https://www.youtube.com/watch?v=hBtVGwuJzpk&t=1041s Партньори: Grapwise.ai И Данни за добро За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо - http://www.mihailivanovbass.com/ -
EP843 - Теории и практики на конспирацията [Pop Script c Благой Иванов] 23.07.2026 1h 25minСледващото Ratio събитие: Фантастични животни и къде да ги намерим - https://ratio.bg/events/fantastic-beasts/ Вярвате ли в конспирации? Независимо дали отговорът е утвърдителен, или отрицателен – факт е, че конспиративните теории са плъзнали навсякъде. Има ги в изобилие и из популярната култура, която често ги третира като забавна, мистериозна и атрактивна измислица. За мнозина обаче тази измислица се превръща в начин за обяснение на реалността – механизъм, който носи яснота и ред в един иначе хаотичен, тревожен и сложен свят. Преходът от развлечение към дълбоко убеждение се случва, защото конспиративните наративи предлагат прости отговори на трудни въпроси и създават усещане за контрол. Според вездесъщия интернет словосъчетанието „теория на конспирацията“ е употребено за първи път от автора и учен Чарлз Астор Бристед, известен още с псевдонима Карл Бенсън, като това се случва в писмо до редактора на „Ню Йорк Таймс“, публикувано на 11 януари 1863 г. Оттогава досега много вода е изтекла – толкова много, че се е образувал цял океан от безобразни глупости, в които хората вярват безкритично. В новия епизод на Pop Script обаче участниците съвсем не са безкритични и се опитват да разнищят както теорията, така и практиката на конспирациите – теорията от гледна точка на социологията, а практиката от гледна точка на креативността. Увлекателната и просвещаваща беседа е между писателя, кинокритик и водещ Благой Д. Иванов и Харалан Александров, който е социален антрополог, публицист и преподавател. Примерите, на които двамата се спират, са изключително разнообразни – примери от киното („Широко затворени очи“), музиката (сатанинските послания на Led Zeppelin) и телевизията, където наблюдаваме феномени като „Досиетата Х“, а разговорът минава през огромно количество точки и теми, сред които: • Що е то теория на конспирацията и какъв е нейният механизъм? • ТК в популярната култура накратко – неутрални, вредни или полезни? • Функция на ТК: задоволяват ли някакви нужди – например за контрол, за сигурност, за принадлежност и значимост? • Какво подхранва най-силно ТК: политическите и социални тревоги и пристрастия или нещо друго? • Има ли връзка между търсенето на идентичност и вярата в ТК? • Грешка в разчитането на данните – каква е разликата между информация и факт? • Социалните мрежи – увеличително стъкло ли са те за ТК? • Има ли определени психологически и характерови черти, които превръщат даден индивид в по-податлив на ТК? • Суеврията, култовете и религиите – къде сред тях се намира ТК? • Има ли основна причина за популярността на ТК в масовата култура? • Атентатите в САЩ на 11 септември 2001 г., пандемията от COVID-19 през 2020 г. и убийствата при Петрохан и Околчица, случили се преди няколко месеца: кризата в социума поражда ли криза на разговора и криза на доверието, това ли е ядрото на масовата конспиративна психоза? • Скрити символи, зловещи послания и индиректно разобличаване – хората откриват какво ли не в книги, сериали, музика и филми, дали това е начин да си придадем и самовнушим допълнителна важност и интелект? • Въпреки че не са фактологични, могат ли ТК да се определят като творчески полезни и вдъхновяващи за хората, които използват по-интензивно въображението си с креативна цел? • Съществуват ли ТК, които се оказват верни? За подкаста: Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. -
EP842 - Квантови мрежи: Следващото ниво на сигурна комуникация | Гост: Милен Колев [Agent 001] 17.07.2026 1h 24minСледващото Ratio събитие: Фантастични животни и къде да ги намерим - https://ratio.bg/events/fantastic-beasts/ В този епизод Кив разговаря с Милен Колев – embedded software инженер с над 7 години опит в разработката на системи, работещи близо до хардуера – от микроконтролери и real-time операционни системи до контролни алгоритми и автономни превозни средства. В момента Милен е част от екипа на проф. Stephanie Wehner в Техническия университет в Делфт, където работи като програмист на вградени (embedded) устройства за квантови мрежи. Точно квантовите мрежи са и темата на днешния епизод. С Милен се опитваме на разбираем език да говорим за квантовите феномени, които използваме за комуникация, с какво тази комуникация ни е полезна на практика и изобщо „комуникация“ ли е това. В дискусията ще научите какво мислим, че е възможно, какво вече сме постигнали и защо Европа е сред световните лидери в тази критично важна технология. Споменато в епизода: https://quantuminternetalliance.org Партньори: Grapwise.ai И Данни за добро За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо - http://www.mihailivanovbass.com/ -
EP841 - Плутон се завръща [Ratio Weekly с Никола Кереков] 13.07.2026 1h 5minПрез 2006 г. Международният астрономически съюз взема едно от най-противоречивите решения в историята на астрономията – Плутон престава да бъде планета и се превръща в първия представител на нов клас небесни тела: планетите джуджета. Но защо се стига до това решение? Какво всъщност прави едно небесно тяло планета и възможно ли е науката отново да промени отговора? В този епизод Петко и Никола Кереков проследяват историята зад промяната в определението за планета – от откриването на нови светове отвъд Нептун и появата на Ерида, до създаването на категорията „планета джудже“ и аргументите, които и днес разделят астрономите. Ще разберете защо Плутон губи статута си, колко планети джуджета вече познаваме и защо в Пояса на Кайпер вероятно се крият още стотици подобни светове. Разговорът продължава с мисията New Horizons, която през 2015 г. за първи път прелита покрай Плутон и разкрива свят с ледници, планини, атмосфера и изненадващо активна геология – открития, които дават нови аргументи на учените, настояващи Плутон отново да бъде признат за планета. Накрая обсъждаме най-новите предложения за промяна на самото определение за планета. През последните години астрономи предлагат нова, математически обоснована дефиниция, която да важи не само за нашата Слънчева система, но и за хилядите вече открити екзопланети. Възможно ли е след близо две десетилетия дебатът да бъде отворен отново? И ще стане ли Плутон отново деветата планета? Гледай епизода тук: https://youtu.be/-FtvfFpUCVs Споменато в епизода: https://iauarchive.eso.org/news/pressreleases/detail/iau0603/ https://en.wikipedia.org/wiki/Dwarf_planet https://en.wikipedia.org/wiki/New_Horizons https://www.sciencealert.com/astronomers-propose-we-change-the-definition-of-planet-heres-why https://www.visualcapitalist.com/a-visual-introduction-to-the-dwarf-planets-in-our-solar-system/ https://www.bbc.co.uk/newsround/articles/cwy2e7vr89ko https://www.space.com/astronomy/pluto/nasa-chief-jared-isaacman-says-hes-fighting-for-pluto-i-am-very-much-in-the-camp-of-make-pluto-a-planet-again За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. -
EP840 - Приказки: и така, и така [Ръдиард Киплинг] [Vox Nihili със Стоян Ставру] 08.07.2026 1h 37minСерията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Детски приказки“. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме както класически детски приказки, така и съвременни детско-юношески романи. Стремежът ни ще бъде да представим различните контексти, в които се ражда детската литература и начините, по които тя може да се чете от възрастни. Вярваме, че литературните входове към света на детството могат да бъдат от особена полза при адресирането на едни от най-тежките проблеми на света, в който живеем като възрастни. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Мария Пипева и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Киплинг и защо „Книга за джунглата“? - Защо китът има тясно гърло? - Как леопардът стана на петна? - Може ли е една приказка винаги да се разказва по един и същ начин („точно така“)? - Защо животните на Киплинг са толкова екзотични? - Колко надежден е всезнаещият разказвач? - Има ли 13-а приказка и коя е тя? - Може ли да обясним начина, по който са подредени 12-те приказки? - Кое е първото опитомено животни (отговор: мъжът)? - Какво може да ни каже котката за бизнес преговорите? - Объркващ ли е езикът и какви са криптограмите, които ни е заложил Киплинг? - Как се съотнасят щипката на рака и ръката на закона? - Какво се случва, когато пеперудите тропат с крак? - Каква е разликата между хобота на слончето и носът на Пинокио? - Каква е рецепцията на „Приказки“ на Киплинг в България? „Приказки“ на Ръдиард Киплинг е сборник от 12 приказки, които претендират да обясняват различни неща в света на детето: храносмилателната система на кита, гърбицата на камилата, кожата на носорога, петната на леопарда, хобота на слончето, скоковете на кенгурото, произхода на броненосците но и силата на писаното слово и тайните на азбуката. Особено интересни са последните три приказки, в които можем да открием генеалогията на реда през фигурите на морето и рака, жената и котката, а също и джина и пеперудата. Въпреки, че не са толкова популярни като „Книга за джунглата“, „Приказките“ на Киплинг оказват силно влияние не само в Англия, но и върху световната детска литература. Днес решихме да поговорим именно за това влияние и за удоволствието от четенето на „Приказките“. Гледай епизода тук: https://youtu.be/EUvNE2O-0c0 Споменато в епизода: https://www.amazon.co.uk/Kipling-children-Roger-Lancelyn-Green/dp/B0000CMPAW https://youtube.com/playlist?list=PLuHrndDybwM53JC9pIjMSHtnChnBloy37&si=C_anX4pIPnUeFKD1 https://www.youtube.com/watch?v=xm-LT8Ay71k Представяне на госта: Мария Пипева е доцент по английска литература и култура в катедра „Англицистика и американистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2017 г. до 2025 г. е съръководител на магистърската програма „Превод“ във Факултета по класически и нови филологии. Научните ѝ публикации са в областта на модерната и постмодерната британска литература, преводознанието, преводната рецепция, детската литература. Преводач и редактор е в областта на хуманитаристиката, художествената литература за възрастни и детската литература. През 2015 г. книгата ѝ „Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи на английска детска литература“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2014) е отличена с Годишната награда на Съюза на преводачите в България за ярки постижения в областта на теорията, историята и критиката на превода. За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. -
EP839 - Тайните на картофа и защо пием [Ratio Weekly с Никола Кереков] 06.07.2026 55minВ новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков проследяват една неочаквана еволюционна история – тази на картофа. Нови генетични изследвания показват, че преди около 8 милиона години той се е появил в резултат на хибридизация между древен предшественик на домата и диво южноамериканско растение. Именно това необичайно събитие дава началото на грудките, които по-късно ще се превърнат в една от най-важните храни за човечеството. Ще разберете как учените успяха за първи път да разчетат изключително сложния геном на сладкия картоф и защо това откритие може да помогне за създаването на по-устойчиви и хранителни култури в свят с променящ се климат. Ще говорим и за това как опитомяването на картофа преди около 10 000 години е променило не само земеделието, но и самите хора – древните жители на Андите са развили генетични адаптации, които им позволяват да разграждат нишестето по-ефективно от всяка друга известна популация днес. Накрая се връщаме още по-назад във времето, за да потърсим произхода на една друга човешка особеност – способността ни да разграждаме алкохола. Ново изследване предполага, че я дължим на древните човекоподобни маймуни, които редовно са се хранели с ферментирали плодове. Еволюцията понякога се крие в най-обикновените неща – един картоф, един домат или един презрял плод, паднал под дървото. Гледай епизода тук: https://youtu.be/d_ZGMGn2iQw Споманеато в епизода: https://www.newscientist.com/article/2490403-mystery-of-the-potatos-origins-solved-by-genetics/ https://search.app/x8a1D https://www.smithsonianmag.com/smart-news/potatoes-didnt-just-feed-ancient-indigenous-communities-in-the-andes-the-tasty-tubers-also-reshaped-peoples-dna-180988732/ https://www.livescience.com/archaeology/americas/thanks-to-natural-selection-indigenous-andeans-may-digest-potatoes-better-than-anyone-else-in-the-world-study-finds https://www.discoverwildlife.com/animal-facts/mammals/ancient-great-apes-alcohol-metabolism За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. -
EP838 - Цифрови мощи: Какво се случва с данните ни след смъртта? [Agent 001] 03.07.2026 1h 4minВ този епизод, Кив и Тулечки разнищват темата за “цифровите мощи“ или какво се случва с онлайн наследството ни след края на живота. Обсъждат какво е цифрова собственост, защо паролите и бизнес акаунтите са трудни за наследяване и каква е ролята на „цифровия изпълнител на завещание“. Говорим за ключови съдебни прецеденти, в които се решава дали профилите в социалните мрежи и снимките в облака трябва да преминат към наследниците като лична кореспонденция. Във втората част дискусията се задълбочава в света на „дигиталното съживяване“ чрез AI аватари и така наречените „Griefbots“. Обсъждаме етичните въпроси около съгласието и създаването на „дигитални зомбита“, които могат да имитират гласа и поведението на починалите, както и риска тези технологии да бъдат използвани за рекламни цели. Накрая питаме – дали „дигиталното безсмъртие“ е утеха за скърбящите, или поредния дистопичен сценарии, който технологията прави възможен. Гледай епизода тук: https://youtu.be/nMWL6a8zMCY Споменато в епизода: https://spectrum.ieee.org/digital-afterlife https://www.facebook.com/help/1568013990080948 https://support.google.com/accounts/answer/3036546?hl=en https://support.apple.com/en-us/102631 https://lifenaut.com/ Партньори: Grapwise.ai И Данни за добро За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо - http://www.mihailivanovbass.com/ -
EP837 - EREWHON: когато правото стане медицина и … обратно [Vox Nihili със Стоян Ставру] 01.07.2026 1h 16minСерията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Николай Генов и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Самюел Бътлър и колко е познат на българските почитатели на научната фантастика? - Каква е връзката между пастира и предприемача? - Какво има отвъд планината? - Носим ли отговорност за здравето си? - Може ли да се излекуваме от моралните си провинения? - Да очакваме ли Бунта на машините и време ли е да спрем развитието на технологиите? - Какво представлява Бътлъровия джихат? - Трябва ли децата да се извиняват на родителите си? - Какво може да каже за живота си един фотон? - Каква е ролята на човека в създаването на нови същества? - Картофът по-интелигентен ли е от влака? - Какво представлява „мъртвата еволюция“ на Станислав Лем? - Защо да (не) се подиграваме на правото? - Какви са били отношенията между Дарвин и Бътлър и каква е ролята на… дядовците? - Защо боговете се гневят, когато човешка глава и тежък камък споделят една и съща точка в пространството? - Каква е разликата между утопия и сатира? - Какво представляват музикалните банки, университетите на не-разума и до къде може да стигнат суеверията? - Остават ли европейците в крайна сметка непоправими колонизатори? В EREWHON вярват, че ако дете почине по време на раждането, то причината затова е, че то е било на 75 годишна възраст и просто му е дошло времето… Банките са кредитни институции, които емитират ценности, а университетите се надпреварват в изучаването на науки, които нямат НИЩО общо с практиката. В романа на Самюел Бътлър право и медицина са сменили местата си, но редът се поддържа и обществото се радва на устойчиво статукво. Говорейки за една несъществуваща страна, в този разговор поставяме въпросите: Какво става, когато модалностите се смесят и правото се отказва от своята контрафактичност изцяло в полза на очевидните физически необходимости? Имали удоволствие в това да се изобретяват абсурдни правила? Ред ли е „лошият“ ред и какво му е лошо да вярваш в глупости? Гледай епизода тук: https://youtu.be/fuJMwWMNuBU Допълнителни материали: https://www.amazon.com/Erewhon-Penguin-Classics-Samuel-Butler/dp/0140430571 https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/colcl/bg/article/view/1427/1281 Представяне на госта: Николай Генов е доктор по теория на литературата и главен асистент в Института за литература при БАН. През 2017 завършва специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 2018 - магистърска програма „Литературознание“ в същия университет. Защитава дисертационния си труд през 2022 година във Факултета по славянски филологии. Изследователските му интереси са в областта на фантастичната литература, дигиталните медии и видео игри. Автор е на книгата „Виртуалният човек: Опит върху фантоматиката” (2022). Негови текстове са публикувани в различни академични списания, сборници и електронни платформи. За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. -
EP836 - Мъглата е жива [Ratio Weekly с Никола Кереков] 29.06.2026 52minВ новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков разглеждат няколко изненадващи открития, които поставят под въпрос представите ни за живота, природата и дори за границата между живото и неживото. Започваме с едно неочаквано откритие от света на микробиологията. Оказва се, че мъглата не е просто вода, носеща се във въздуха. Учени откриват, че милиони бактерии живеят и се размножават в капчиците ѝ, превръщайки мъглата в своеобразна въздушна екосистема. Още по-интересно е, че част от тези микроорганизми разграждат замърсители като формалдехид и потенциално помагат за пречистването на атмосферата около нас. След това се насочваме към една от най-странните научни загадки на последните години. Френски изследователи прекарват повече от десетилетие в опити да създадат напълно стерилна почва, само за да открият, че дори след унищожаването на всички микроорганизми тя продължава да „диша“. В продължение на шест години почвата продължава да консумира кислород и да отделя въглероден диоксид. Възможно ли е част от химичните процеси, които свързваме с живота и метаболизма, да могат да съществуват и без живи клетки? И какво означава това за разбирането ни за произхода на живота на Земята? Накрая говорим за една от най-старите загадки в биологията – как животните усещат магнитното поле на Земята. Ново изследване предлага изненадваща хипотеза: вътрешният компас на пощенските гълъби може да се намира не в очите или човката им, а в специализирани клетки в черния дроб. Ако резултатите се потвърдят, това би било една от най-големите стъпки към разгадаването на механизма, който позволява на птици, костенурки и много други животни да се ориентират по време на своите невероятни миграции. Епизод за живите облаци, дишащата почва и тайните компаси на животните – и за това колко често природата се оказва по-странна, отколкото сме си представяли. Гледай епизода тук: https://youtu.be/fqILaaD9i8E Споменато в епизода: https://www.popularmechanics.com/science/a71366683/living-fog/ https://www.sciencealert.com/fog-is-teeming-with-life-and-it-may-be-doing-us-a-surprising-favor https://www.youtube.com/watch?v=OBzb-fHukgM https://www.quantamagazine.org/the-dirt-that-refused-to-die-20260601/ https://www.nationalgeographic.com/animals/article/pigeons-magnetic-field https://www.science.org/doi/10.1126/science.ady2486 За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.
Popolare in
Questo podcast compare anche nelle classifiche dei podcast di questi paesi.